Спортни чудеса 2014

Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София
Чех създава археологическия музей в София

Спортни новини

Конна езда, СПА и разходки в Стара планина

Вижте всички Вижте повече


Национален вот 2016

Временно класиране

Съкровища

42%
29%
23%

Открития

49%
35%
23%

Атракции

31%
29%
25%

Музеи

37%
35%
29%

Моето БГ ЧУДО

България пленява със своята красива природа, високи планини, сини реки и слънчеви морски брегове. Изпратете снимки на онези места в нашата родина, които са ви впечатлили най-силно и ще останат завинаги във вашето сърце.

Вижте повече

БГ чудеса по света

Наши сънародници по цял свят създават новите БГ чудеса. Изпращайте ни кадри и истории, разказващи за Чудесата на България зад граница.

Вижте повече

Архив чудеса

Чудесата на България през годините...

Вижте повече

Любопитно

Проверявайте тази секция за интересни интервюта с различни популярни и интересни личности...

Вижте повече

За България

България - страна на чудесата. Статии, факти, истории за България.

Вижте повече

Партньори

Чудесата на България е национална кампания, която успя да привлече много партньори...

Вижте повече
  • Размер на шрифт:
Вижте всички теми в сайта

Чех създава археологическия музей в София

Автор: проф. дин Николай Овчаров

За широката публика археологията се олицетворява от образа на Индиана Джоунс, на търсача и откривателя. Всъщност тя има много страни, оставащи скрити за околните. Една от тях е дейността на музейните работници, чиято задача е да съберат, опишат, класифицират и най-сетне – експонират находките. Защото без доброто представяне на намереното в земята се обезсмисля самото откритие.

От учител до директор на институт

В края на ХІХ в. нашата наука се развива бурно и за това способства цяла плеяда чужденци. Особено активни са чехите като Константин Иречек, Карел и Херменгилд Шкорпил. Сега ще разкажа за още един от тях – скромният и небиещ на очи Вацлав Добруски, създал добре известния на всеки днес музей в центъра на столицата.

Той е роден на 11 август 1858 г. в малкото градче Херманов Местец, а учи в престижния Карлов университет в Прага. В България идва с останалите чешки културни дейци и, както повечето от тях, на първо време учителства в големи градове като Пловдив и София. Вероятно под влияние на видния български историк Иван Шишманов, на 1 януари 1893 г. новоучреденият Народен музей се обособява като отделен институт с директор Вацлав Добруски.

Така се реализира изказаната още от Константин Иречек идея за общобългарски музей, където „българите да се запознаят отблизо с Отечеството си и всеки чужденец да състави ясно и добро понятие за България”.

Единствената запазена снимка на Вацлав Добруски

Ремонтира Бююк джамия

Всичко започва с малка сбирка от 347 предмети и 2357 монети, съхранявана преди в Софийската библиотека. С нарочен приказ на министъра на просвещението Георги Живков на Народния музей е предоставена старинната Бююк джамия. Построената в 1394 г. сграда има нужда от основен ремонт и Добруски се захваща с плам. Започва и трескаво събиране на експонати за бъдещата експозиция. Чехът е много настойчив и издейства правителствена заповед до окръжните управители да търсят и събират старини, а после да ги изпращат в София. Следва всенародно движение и в Народния музей постъпват хиляди археологически, етнографски и художествени паметници. Както говорят съвременници: „старини се пращат изведнъж по няколко сандъка, коля и даже цели вагони”.

Завистници пишат доноси

Типично по български започват проблемите. Вече след смъртта на Добруски Иван Шишманов пише, че той имал много завистници, които пишат срещу него доноси и предизвикват ревизии. В клюки и вестникарски статии чеха е критикуван в самоуправство и разхищение на държавни средства. Някои стигат дотам, че го обвиняват в недопускане на български учени в Народния музей.

Благодарност от Фердинанд

Деликатен и тих по природа, Добруски става предпазлив и се затваря в себе си. Нито за миг обаче той не прекъсва работата си по изграждането на експозицията. И ето, че идва върховният миг. На 18 май 1905 г. Народния музей е открит от самия княз Фердинанд навръх рождения му ден. Във встъпителната си реч неговият директор отбелязва датата като водораздел между етапа на събиране на паметници и истинската ера на научното познание. Князът благодари за положените усилия и специално подчертава необходимостта българският народ да изучи своето велико минало.

Народният музей при откриването през 1905 г.

Първите разкопки на Царевец и Трапезица

Създаването на Народния музей е едно от най-важните събития в новата българска история. С годините от него се отделят природните науки, етнографията и най-сетне – художественият отдел, за да остане накрая той храм на археологията. Но именно Вацлав Добруски е човекът, без който всичко това нямаше да се случи. Музейната работа не му пречи да се занимава и с чисто научни задачи. Именно под егидата на Народния музей се извършват първите целенасочени археологически разкопки на Царевец и Трапезица във Велико Търново (1897 г.), в Плиска (1899-1900), Велики Преслав. Вацлав Добруски ръководи лично разкриването на храма на Асклепий при с. Златна Панега (1903-06), на светилището на нимфите при с. Огняново (1904), на античните селища Ескус (1904-1905) и Никополис ад Иструм (1906-1909). Последните разкопки са изцяло финансирани от Народния музей.

Един от най-добрите епиграфи

Чехът публикува и над 40 научни труда, като любима му е античната археология. Посвещава много време на изучаването на древните надписи и монети, което го нарежда сред първите добре подготвени епиграфи и нумизмати у нас. В продължение две десетилетия чете лекции в Софийския университет. Всичко това го прави известен в чужбина и е признат за член-кореспондент на археологическите институти в Берлин, Рим, Атина, Брюксел и Виена.

Ползва опита на Италия и Гърция

През 1904 г. Добруски е изпратен на дълга обиколка в Италия и Гърция, за да се запознае с тяхното богато археологическо наследство и устройството на музеите им. В писмо до Иван Шишманов той изразява признателността си и подчертава колко е важна тази визита за създаването на бъдещия Народен музей.

Чехът поддържа тесни контакти с едни от най-видните учени на епохата като Соломон Рейнак, Бабелон, Шлюмберже и др. Запазени са техни рецензии на трудовете му, оценяващи ги високо и по достойнство.

Националният археологически институт с музей днес

Отстраняват го без предупреждение

През последните години от престоя си в България Вацлав Добруски боледува често. Съкрушителният удар му е нанесен през 1910 г., когато без предупреждение той е отстранен от директорския пост, а на мястото му е назначен току-що завършилия в Германия Богдан Филов. Няколко месеца по-късно се завръща в Чехия, обиден от това пренебрежително отношение. Започва да преподава в Пражкия университет, но болестите го принуждават да се оттегли, за да си отиде от този свят на 24 декември 1916 г.

Често плачел

Не са много данните за личността на Вацлав Добруски. Близките му разказват, че като човек е бил скромен и отзивчив към болките на околните. Може би най-забележителните оценки дава проф. Иван Шишманов в написания след смъртта му некролог. Той отбелязва: „По характер бе тих и необикновено чувствителен, често плачеше пред мен за най-малката обида”. Големият наш историк завършва с думите, че Добруски е „мъченик на българската мнителност и некултурност, посветил най-хубавите си години на България”.