Спортни чудеса 2014

Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм
Може да задминем Гърция в културния туризъм

Спортни новини

Конна езда, СПА и разходки в Стара планина

Вижте всички Вижте повече


Национален вот 2016

Временно класиране

Съкровища

42%
29%
23%

Открития

49%
35%
23%

Атракции

31%
29%
25%

Музеи

37%
35%
29%

Моето БГ ЧУДО

България пленява със своята красива природа, високи планини, сини реки и слънчеви морски брегове. Изпратете снимки на онези места в нашата родина, които са ви впечатлили най-силно и ще останат завинаги във вашето сърце.

Вижте повече

БГ чудеса по света

Наши сънародници по цял свят създават новите БГ чудеса. Изпращайте ни кадри и истории, разказващи за Чудесата на България зад граница.

Вижте повече

Архив чудеса

Чудесата на България през годините...

Вижте повече

Любопитно

Проверявайте тази секция за интересни интервюта с различни популярни и интересни личности...

Вижте повече

За България

България - страна на чудесата. Статии, факти, истории за България.

Вижте повече

Партньори

Чудесата на България е национална кампания, която успя да привлече много партньори...

Вижте повече
  • Размер на шрифт:
Вижте всички интервюта в сайта

Може да задминем Гърция в културния туризъм

проф. Николай Овчаров

Абсурд е синодът да поддържа Боянската черква, казва проф. Николай Овчаров


Видният археолог проф. Николай Овчаров коментира пред "Стандарт" започналата нова кампания "Чудесата на България", в която читателите ни ще подредят със своя вот най-значимите последни открития по родните земи.
Вчера на импровизирана пресконференция в двора на Историческия музей в Кърджали той призова жителите на областта да участват активно и да гласуват за Перперикон и Татул. Българският Индиана Джоунс припомни, че заедно с Гърция и Италия България се нарежда в Топ 3 на държавите с най-много а археологически паметници. "Надяваме се, че гласуването ще бъде обективно. Този път няма обещани милиони и милиарди, а става въпрос за една истинска спортна битка, в която трябва сериозно да участваме. От гледна точка на рекламата популярността също е важна", заяви професорът. Да покаже подкрепата си за Перперикон и Татул дойде и областният управител Бисер Николов, който обяви, че вече е гласувал за кампанията.

- Проф. Овчаров, какви са шансовете на България да се превърне в предпочитана дестинация за културно-исторически туризъм, а не за алкохолен?

- Нещата потръгнаха. Археологическите обекти получиха документи за собственост върху терена, без който не може да се кандидатства за европейските пари. И общините успяха да защитят редица проекти по оперативните програми на Евросъюза. Сега навсякъде кипи реставраторска дейност и социализация. Археолозите също се научиха да популяризират откритията, с което подкрепят аргументите в защита на даден проект.Туристическият поток се увеличава или поне не намалява въпреки кризата.

- Ще стигнем ли гърците и италианците?

- Защо не? Нека не се подценяваме. В понеделник посетих в Гърция античния град Филипи, близо до Ксанти. Великолепна реставрация, адаптация и туристическа инфраструктура. При това се намира само на 10 км от морето. Филипи е световноизвестен с битката, в която войските на Втория триумвират, командвани от Марк Антоний, разбиват тези на убийците на Цезар - Брут и Касий. Когато отидох там, на паркинга имаше един автобус и 20-30 леки коли. Позвъних веднага в Перперикон. Казаха ми, че има 2 или 3 автобуса и 50-60 коли - три пъти повече туристи! Значи вече имаме добър туристически поток, просто трябва да си довършим инфраструктурата. И да печелим пари.

- Какво прави Перперикон един от водещите обекти в досегашните класации за "Чудесата на България"?

- В списъка наред с Перперикон е и светилището на Татул. За мен, разбира се, това са най -големите открития на новото хилядолетие, но все пак читателите на "Стандарт" са тези, които ще дадат своята преценка. Но всичко, което е открито досега на тези два обекта, ми дава основание за подобни твърдения. И не става въпрос само за археологическите находки, но и за непрекъснатия поток от туристи, желаещи да ги посетят. Тези градове и храмове представят в най-пълен вариант богатата история на Източните Родопи в продължение на повече от 7000 години.

Перперикон и Татул имат сходна история, така че мога да говоря за тях едновременно. Животът тук е започнал в новокаменната епоха и още тогава те са били вече свещени места. В бронзовата епоха вече може да говорим за блестящата тракийска култура от XV-XIV век пр.Хр., отразена и в съчиненията на Омир "Илиада" и "Одисея". По това време се появява голямото светилище на Дионисий, а също и това на Татул, където имаме изсечен в скалата олтар, около който са правени жертвоприношения върху по-малки глинени олтари. Животът в Перперикон продължава през следващото хилядолетие, като най-голям разцвет градът преживява през римската епоха, която проучваме и в момента. Вече са разкрити над 50 обществени сгради. А култът към Дионисий също продължава през това време, потвърден и от писмени данни. От римския период има, разбира се, и други олтарни жертвеници на други богове. Именно на Перперикон започва и покръстването на населението от Източните Родопи, извършено от епископ Никета Ремесиански в края на IV век. И в продължение на ново едно хилядолетие - до края на ХIV век, е център на епископия. А в Татул старото светилище се превръща в църква, собственост на семейството на Палеолозите, които по късно стават византийски императори, а кръвта им ще се влее и в тази на българските и руските царе. За Перперикон през това време непрекъснато воюват България и Византия, което подчертава неговото значение като златодобивен център. И така до 1364 г. когато османлиите превземат града. Буквално преди дни открихме нови свидетелства за това - уникална броня на османски военоначалник и пластина, на която са изписани стихове от Корана, обещаващи плячка и вечен живот за победителите в газавата - свещената война. Това в момента е най-ранният османски надпис в нашите земи. С това приключва животът на Перперикон, въпреки че до началото на XVII век в подножието му има християнски села.

- Кои са другите най-значими обекти, които ще се борят за челните места в новата класация на "Чудесата на България"?

- Лично за мен това са откритията на покойния архитект професор Георги Китов - Старосел и Долината на тракийските царе. Пак повтарям обаче, че хората ще подредят списъка с вота си.

- Българските археолози наистина правят невероятни открития. Но Законът за културните паметници, който трябва да регламентира опазването на това наследство, пак зацикли.

- Зацикли наистина е най-точната дума в случая. Честно казано, на мен дори ми омръзна да следя всичките идеи за поправки в закона. Той продължава да не е в сила поради претенциите на колекционерите. Проектът бе изработен още по времето на министър Чилова и по мое виждане не беше лош. Основната идея в него беше колекционерите да регистрират своите предмети. Но това почти не се случи никъде в страната.

Проектозаконът само изплаши малките колекционери, главно нумизмати. А трябва да се направи така, че големите колекции, притежаващи културно-исторически паметници с национално и дори със световно значение, да бъдат регистрирани.

- От национализация ли се страхуват притежателите на подобни ценности?

- Нямат никакви основания за подобен страх. Те си остават държатели, т.е. на практика почти пълни собственици на събраното. Само нямат право да го продават и да го изнасят в чужбина освен за организирани от държавата изложби.

- Проблемът обаче е в доказване на произхода и начина на придобиване на подобни ценности?

- През 2007 г. президентът Георги Първанов предложи "амнистия" по въпроса. В смисъл, каквото било - било, оттук насетне почваме на чисто и вече ще се доказва произходът на всяка вещ. Това също бе добър вариант, вместо да продължава това беззаконие, което дава възможности за износа на антиките.

- Проектът за поправки в един друг закон - този за вероизповеданията, както и изявления на турския вицепремиер Бекир Боздаг за бивши вакъфски имоти у нас също предизвикаха доста коментари. Как гледате на идеята всички бивши храмове да бъдат върнати на съответните вероизповедания?

- Не разбирам претенциите на нашите владици, освен ако не става въпрос за извличане на някакви печалби. Не смятам, че православната ни църква има възможност да стопанисва храмове, които са паметници от национално значение. Не мога да си представа как синодът ще поддържа например Боянската църква. Та тя в крайна сметка е паметник на ЮНЕСКО! Ами ако в един момент някой владика реши да забрани посещението на туристи? Според мен държава и църква трябва ясно да си поделят отговорностите. Що се отнася до ислямските имоти, то тук става въпрос именно за търсенето на някакви печалби, защото претенциите на мюфтийствата в повечето случаи не са за джамии, а за други сгради. В Кърджали например Регионалният исторически музей е разположен в сграда, която наистина е строена за мюсюлманско духовно училище, но никога не е използвана като такава. И какво сега - да унищожим музея, за да има медресе? Няма да стане това нещо! Впрочем, доколкото се ориентирам, Главното мюфтийство по-скоро иска да взема наеми за тези сгради, отколкото наистина да си ги върне реално и да се опита да ги ползва за своите нужди. Така че нека не се бърза с този закон, да се огледат нещата от всички страни с помощта и на външни експерти и тогава да се внасят подобни поправки. Още повече, че точно този закон сега е последна грижа и на парламента, и на правителството. Визитата на турския вицепремиер просто не съм в състояние да я коментирам. Защото така и не стана ясно какво се случило, кой какво е казал и т.н. Но ако има наистина претенции от Турция или която и да е друга държава към имоти, които са и паметници на културата, това е една недопустима намеса във вътрешните работи на България.

Константин Събчев