Спортни чудеса 2014

Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна
Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна

Спортни новини

Конна езда, СПА и разходки в Стара планина

Вижте всички Вижте повече


Национален вот 2016

Временно класиране

Съкровища

42%
29%
23%

Открития

49%
35%
23%

Атракции

31%
29%
25%

Музеи

37%
35%
29%

Моето БГ ЧУДО

България пленява със своята красива природа, високи планини, сини реки и слънчеви морски брегове. Изпратете снимки на онези места в нашата родина, които са ви впечатлили най-силно и ще останат завинаги във вашето сърце.

Вижте повече

БГ чудеса по света

Наши сънародници по цял свят създават новите БГ чудеса. Изпращайте ни кадри и истории, разказващи за Чудесата на България зад граница.

Вижте повече

Архив чудеса

Чудесата на България през годините...

Вижте повече

Любопитно

Проверявайте тази секция за интересни интервюта с различни популярни и интересни личности...

Вижте повече

За България

България - страна на чудесата. Статии, факти, истории за България.

Вижте повече

Партньори

Чудесата на България е национална кампания, която успя да привлече много партньори...

Вижте повече
  • Размер на шрифт:
Вижте всички теми в сайта

Владишка корона за $40 млн. вадят в Бояна

Уникално съкровище, укривано близо век в секретни сейфове, видя бял свят. Откритата вчера в Националния исторически музей изложба "Българската автокефална архиепископия в Охрид 1018 - 1767 г." показа артефакти, опазени по чудо. Събитието е част от Националната програма за отбелязване на 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил. Сред щастливците, имали шанса първи да видят църковното имане, бяха служебният премиер Георги Близнашки, културният министър Мартин Иванов и председателят на инициативния комитет за честванията академик Васил Гюзелев.

Шефът на НИМ Божидар Димитров обясни как цялата църковна утвар на архиепископията е спасена за България. През 1916 г. по време на Първата световна война Македония е освободена от българската войска. По молба на тогавашния директор на Народния музей проф. Богдан Филов началникът на действащата армия генерал Никола Жеков създава специален разузнавателен отряд, съставен само от историци. Задачата му е била да събере всички паметници на културата от прифронтовата зона, за да не станат жертва на военните действия. Отрядът изпълнил блестящо задачата си, издирил съкровищата и ги изпратил в София. България обаче загубила войната и според клаузите на Ньойския договор е трябвало да ги върне на Югославия. Нашите власти обаче не го правят. След Втората световна война има настойчиви искания в тази насока и на Тито, но те също не са уважени. Уникатите остават дълбоко засекретени чак до 1992 г., когато съгласно приетия от ЮНЕСКО закон вече не подлежат на връщане. След дълга реставрация сега посетителите на НИМ могат да видят целия блясък на средновековната българска църква. Трупани в продължение на седем века и половина, те включват стотици свещени съдове от злато и сребро, икони, дърворезби от иконостаси.

Най-ценна сред тях е короната на архиепископа - само скъпоценните камъни по нея - 329 рубина и диаманта - са оценени на 40 милиона долара. Плащаницата, подарена на архиепископията от император Андроник Палеолог от 1298 г., е със златен надпис: "На българския пастир, да си спомня в молитвите си за императора". Още една плащаница е дарена през 1228 г. от знатния пленник в Търново император Теодор Комнин. В едни от златните напрестолни кръстове пък е запазено късче от Светия кръст.

Посетителите на изложбата могат да видят и първите български печатни книги от XVI век, дело на кюстендилеца Яков Крайкин, за когото до скоро - пак по причина на необходимостта да се пази мълчание - също се знаеше малко. Няколко десетилетия Крайкин издавал книги, които се разпространявали на цялата обширна територия на Българската охридска архиепископия. Богато илюстрованият му "Часослов" имал няколко издания и представлявал интерес не само за църквите, но се използвал и за домашно четиво.

Константин Събчев