Спортни чудеса 2014

Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана
Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана

Спортни новини

Конна езда, СПА и разходки в Стара планина

Вижте всички Вижте повече


Национален вот 2016

Временно класиране

Съкровища

42%
29%
23%

Открития

49%
35%
23%

Атракции

31%
29%
25%

Музеи

37%
35%
29%

Моето БГ ЧУДО

България пленява със своята красива природа, високи планини, сини реки и слънчеви морски брегове. Изпратете снимки на онези места в нашата родина, които са ви впечатлили най-силно и ще останат завинаги във вашето сърце.

Вижте повече

БГ чудеса по света

Наши сънародници по цял свят създават новите БГ чудеса. Изпращайте ни кадри и истории, разказващи за Чудесата на България зад граница.

Вижте повече

Архив чудеса

Чудесата на България през годините...

Вижте повече

Любопитно

Проверявайте тази секция за интересни интервюта с различни популярни и интересни личности...

Вижте повече

За България

България - страна на чудесата. Статии, факти, истории за България.

Вижте повече

Партньори

Чудесата на България е национална кампания, която успя да привлече много партньори...

Вижте повече
  • Размер на шрифт:
Вижте всички теми в сайта

Златотърсачи обменят опит на тайно място в Балкана

Златотърсачи от цялата страна откриха Клондайк през уикенда в закътано място под железопътния мост на влака от Берковица към Монтана. Там река Бързия тече буйна, а едрият пясък е жълт като благородния метал.

"Не мислете, че само гребвате и е окей. Промивам от вчера и още нищо не съм уловил", обяснява мъж от Варна. Обаче той и дошлите от цялата страна за събора на търсачите на самородно злато и метеорити, не се впечатляват от напразното промиване. Събира ги най-вече хобито да ги търсят - възможността да споделят опит, техники, да научат някоя неизвестна досега "златна" история.
Преди всички от Кърджали е пристигнал председателят на асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити Кирил Стаменов, създадена по негова идея преди две години. Той е душата на колегията, организаторът на всички срещи, събори и състезания. 400 човека са се записали досега в организацията - обичат да търсят злато и плащат по 20 лева членски внос на година.

"Нашата асоциация е единствената на Балканския полуостров. Създадохме я, за да се разбере колко много са хората, които имат за хоби търсенето на самородно злато. Откриваме го в реките и между скалите", споделя Кирил. Той е бил запален преди 35 години от баща си. Тогава живеели във Враца и търсили злато около Зверино и Елисейна. Работил е дълги"Не мислете, че само гребвате и е окей. Промивам от вчера и още нищо не съм уловил", обяснява мъж от Варна. Обаче той и дошлите от цялата страна за събора на търсачите на самородно злато и метеорити, не се впечатляват от напразното промиване. Събира ги най-вече хобито да ги търсят - възможността да споделят опит, техники, да научат някоя неизвестна досега "златна" история.
Преди всички от Кърджали е пристигнал председателят на асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити Кирил Стаменов, създадена по негова идея преди две години. Той е душата на колегията, организаторът на всички срещи, събори и състезания. 400 човека са се записали досега в организацията - обичат да търсят злато и плащат по 20 лева членски внос на година. Веднъж щастието му се усмихнало - между скали открил 13-грамов къс самороден метал. "По реките може да се промие по грам-два на ден. И то при късмет", обяснява той. Но понякога легените остават празни. "България е пълна със злато", твърди Стаменов.

Знае, че по нашите земи злато са добивали още траките, а след тях римляните. Разказва, че най-голямата златна мина в Трансилвания по времето на хан Крум е била българска. И Вълчитрънското съкровище е било изработено от злато, добито край Крумовград. Той опровергава учени, които твърдят, че златото за накити и съдове, каквито се откриват по нашите земи, е било внасяно от чужбина. Златото от река Огоста е било изпращано в Рим и в Рациария за преработка. Неслучайно римляните са строили в този район крепости, за да го охраняват по пътя му към Рим.
"Край село Дълги дел още стоят купчините речен камък, които робите са пресели, за да добиват злато. От Космоса са видени големи златни залежи под Пирин и Рила. За трилион долара. България е богата", категоричен е Стаменов.

Лидерът на търсачите е участвал в археологически разкопки в Италия, бил е на големи обекти с наши учени и по родните земи. Покрай тях е разбрал къде са били златните находища. Разпитвал е и стари хора. Всяка наша река има злато, убеден е той. Стига човек за знае как да го извади. Кирил недоумява, че в бедния Северозапад има хора, които не виждат златотърсачеството като спасение от мизерията. Районът е богат на благородния метал - от Берковица до село Стакевци има златна жилка. Където и да е тя, злато може да бъде открито в реките и скалите в района. Неслучайно по река Огоста при вливането й в едноименния язовир е работела най-голямата драга, руско производство. Какво обаче е вадила, никой не знае.

Промиването на златото е древно занимание, но днешните му любители искат да знаят повече не само как да го търсят, но и къде да го търсят. Затова асоциацията организира срещи с геолози и историци. В Пловдив през миналата година геологът Йордан Йорданов е запознал нейните членове с ролята на междинните колектори във формирането на златоносните разсипи. Знания им е предал и Олег Витов от БАН, говорел им е и историкът нумизмат Христо Терзиев. "Ние не сме иманяри, а практикуваме хобито си съвсем законно", казва мъж от София. Това обаче станало възможно едва през 2001 година, когато били приети поправки в закона за подземните богатства. Те позволяват златодобива чрез ръчно пресяване в руслата на реките. По-възрастните обаче помнят и времената, когато са били гонени от реките, привиквани в службите за обяснения. Наричали ги бракониери.


Първолета Цветкова