Спортни чудеса 2014

Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите
Храмовете на одрисите

Спортни новини

Конна езда, СПА и разходки в Стара планина

Вижте всички Вижте повече


Национален вот 2016

Временно класиране

Съкровища

42%
29%
23%

Открития

49%
35%
23%

Атракции

31%
29%
25%

Музеи

37%
35%
29%

Моето БГ ЧУДО

България пленява със своята красива природа, високи планини, сини реки и слънчеви морски брегове. Изпратете снимки на онези места в нашата родина, които са ви впечатлили най-силно и ще останат завинаги във вашето сърце.

Вижте повече

БГ чудеса по света

Наши сънародници по цял свят създават новите БГ чудеса. Изпращайте ни кадри и истории, разказващи за Чудесата на България зад граница.

Вижте повече

Архив чудеса

Чудесата на България през годините...

Вижте повече

Любопитно

Проверявайте тази секция за интересни интервюта с различни популярни и интересни личности...

Вижте повече

За България

България - страна на чудесата. Статии, факти, истории за България.

Вижте повече

Партньори

Чудесата на България е национална кампания, която успя да привлече много партньори...

Вижте повече
  • Размер на шрифт:

Сподели с Facebook

Храмовете на одрисите , Старосел

Царската земя

Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, Област Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност.

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в.пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (тогавашно Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през XV в.

През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществувала до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Тук бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, където е основал революционен комитет. По-късно селото взело масово участие в Априлското въстание и дало много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено е цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой било избито, друга част се преселила в Северна България и по-голямата част се върнала на старото си поселище, но от суеверие не издигнало наново опожареното и опустошено село, а построили ново на 2-3 км надолу по реката. Нарекли новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село — на старото място ново село), което название останало до 30-те години на ХХ век, когато е преименувано на Старосел.

Царският комплекс с мавзолей

Тракийският култов комплекс в "Четиньова могила", за който светът научи през 2000 г. благодарение на големия български археолог Георги Китов, е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Китов "храм", впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромно (4,80 м в диаметър), има кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

Тракийският култов комплексв Четиньовата могила има статут на групов археологически паметник на културата, обявен е през 2001 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.

Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове.

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.

Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили.

Преддверието на гробницата-хероон и светилището отвътре

От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки. На 30 м. южно от куполната сграда, е открит "кенотаф" (празен гроб), а около него в три отделни ями - разчленено на три човешко тяло и богати дарове - златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила "Хоризонт" е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. Намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Могила "Хоризонт" - поглед към правоъгълното гробно място

В района има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.

Вижте на картата: