Спортни чудеса 2014

Калояновият пръстен
Калояновият пръстен
Калояновият пръстен
Калояновият пръстен
Калояновият пръстен
Калояновият пръстен
Калояновият пръстен
Калояновият пръстен

Спортни новини

Конна езда, СПА и разходки в Стара планина

Вижте всички Вижте повече


Национален вот 2016

Временно класиране

Съкровища

42%
29%
23%

Открития

49%
35%
23%

Атракции

31%
29%
25%

Музеи

37%
35%
29%

Моето БГ ЧУДО

България пленява със своята красива природа, високи планини, сини реки и слънчеви морски брегове. Изпратете снимки на онези места в нашата родина, които са ви впечатлили най-силно и ще останат завинаги във вашето сърце.

Вижте повече

БГ чудеса по света

Наши сънародници по цял свят създават новите БГ чудеса. Изпращайте ни кадри и истории, разказващи за Чудесата на България зад граница.

Вижте повече

Архив чудеса

Чудесата на България през годините...

Вижте повече

Любопитно

Проверявайте тази секция за интересни интервюта с различни популярни и интересни личности...

Вижте повече

За България

България - страна на чудесата. Статии, факти, истории за България.

Вижте повече

Партньори

Чудесата на България е национална кампания, която успя да привлече много партньори...

Вижте повече
  • Размер на шрифт:

Сподели с Facebook

Калояновият пръстен, Велико Търново

В началото на 70-те години на XX в. при разкопки на гробището на търновската аристокрация - до църквата "Свети 40 мъченици", в подножието на Царевец, археолозите попадат на интересна находка. Разкрито било погребение на едър, висок около 2 м. мъж на средна възраст и останки от златотъкани материи. В гроба е намерен и пръстен, отлят от масивно злато, с тегло 61 гарма. Плочката на пръстена е кръгла с две концентрични полета. Във вътрешното поле в гравирано изображение на хищно животно, изправено на задните си крака, с обърната назад глава и отворен паст. Във външното поле се чете кръгов надпис "Калоянов пръстен", нанесен в негатив, което показва, че пръстенът е служел за запечатване на лична кореспонденция с твърд восък. Калояновият пръстен предизвиква един от най-разгорещените спорове в българската наука. Някои учени твърдят, че той принадлежал на неизвестен търновски велможа, живял през първата половина на XIII в. Те подкрепят тезата си с факта, че самата църква, при която е разкопан гробът, е строена през 1230 г., както се споменава в надписа на цар иван Асен II (1218-1241).

Вижте на картата: