skalni-manastiri
Маршрут

Непознатите скални манастири

Скални манастири, Шуменското плато

Пещерите в Шуменското плато, приютявали отшелници, са предизвикателство за туристите

Високо в скалните венци на Шуменското плато, до самия му ръб, и до днес зеят издълбани ниши, за които много жители на областния град смятат, че са естествени пещери. Дупките обаче векове наред са служили за дом на монаси исихасти, които са устоявали вярата си в отшелничество. Направо в меката скала божите хора са издълбавали килии и цели манастирски комплекси, до които се е стигало по тесни вкопани стъпала или въжени стълби. В някои случаи естествени пещери са били дообработвани и приспособявани за нуждите на богомолците.

Шест са скалните манастирски комплекса, изградени през вековете на Шуменското плато. Първи ги проучва Карел Шкорпил по време на обиколките си из България. Историците смятат, че са основани 7-8 века назад в историята, през разцвета на Второто българско царство. Тогава стените на килиите и вкопаните в скалата църкви са били богато изографисани, но заради податливата на рушене варовикова скала и вандалщини в наши дни са останали само отделни фрагменти от някогашните красиви изображения.

Тъй като манастирските комплекси са били вдълбани направо в скалата на метри височина от земята, килиите и помещенията са били непристъпни и трудно достижими. Във всички открити храмове все още личат жлебове и дупки за гнезда на дървени греди, които са помагали на монасите и богомолците да се добират до тях.

Безспорно най-големият от всички е т. нар. Костадинов манастир. Издълбан на 8-10 метра височина в отвесна скала, за него се счита, че е един от най-добре запазените в България. Там и до момента идват поклонници заради сравнително лесната достъпност. За това помага и изградената преди година метална стълба от Дирекция на Природен парк “Шуменско плато”. Предполага се, че манастирът е свързан с Константин, цар и самодържец на всички българи, от Второто българско царство, като тогава вероятно се е наричал “Св. св. Константин и Елена”. Състои се от две отделения – източното представлява издълбана в скалата църква с почти квадратна форма, а западното е с неправилна форма, със запазени ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в стената нарове. Църквата е била изографисана, но сега са останали само фрагменти. Тя и до днес продължава да привлича поклонници. В нея е събрана колекция от различни по големина икони, подарявани през годините от богомолците, има дори и импровизиран иконостас. “Има големи, малки, дори хартиени. Важното е, че никой не ги пипа. Там ходят само туристи, които имат боязън към Бога”, разказа инж. Марин Николов, старши експерт в Дирекция на Природен парк “Шуменско плато”. Той и колегите му от време на време водили туристически групи и следели за посегателства, но до момента като по чудо не е изчезнала и една икона. Точно обратното – който и когато да иде там, винаги може да намери оставени свещи, които да запали за здраве.

Костадиновият манастир не е единствен в района, който преди векове е бил средище на духовността. Над село Троица има изградени два манастира. Единият е в “Момината скала”. В него е открита плоча с надпис: “Писах аз, граматик Андрея, месец априля…”, последван от заличени от времето подпис и дата. Близо до надписа в скалата са изрязани изображения на човек, брадва и кръст.

shumensko-plato

 

Над съседното село Хан Крум пък е открит т. нар. Хан Крумовски манастир. Той е разположен в естествена пещера, която монасите допълнително са пригодили. Съставена е от три помещения, едно от които е служило за църква с добре оформен олтар.

От скален манастир е получил името си шуменският квартал Дивдядово. В обителта има над десет килии, част от които са в естествена хоризонтална вдлъбнатина. Според легендата една от килиите била обитавана от подивял старец, вероятно монах, който дал и името на селото в подножието на платото, по-късно превърнало се в квартал на Шумен. Днес манастирът, макар и с наскоро монтирани обезопасителни съоръжения, си остава предизвикателство за туристите. В склоновете на платото около града монашески килии са открити и под Шуменската крепост и местността Йълдъз табия.

Заради желанието за развитие на културно-познавателен и поклоннически туризъм преди година Дирекция на Природен парк “Шуменско плато” са направили туристически маршрут “Скалните манастири”, предлагащ неколкочасов преход до забележителностите над селата Осмар, Троица и Хан Крум. Трасето е маркирано и обозначено, изградени са и необходимите обезопасителни съоръжения. Със спечеления наскоро проект за 5 млн. лв. ръководството на парка ще добави и обнови където е необходимо съоръженията за безопасност на туристите и ще инвестира в реклама на маршрутите и забележителностите.

За разлика от много други туристически обекти скалните манастири край Шумен не са честа цел на вандали, обясни инж. Марин Николов. Според него от посегателства ги спасява относителната им непристъпност и отдалечеността им от града.

Николай ТОТЕВ