rila
Маршрут

Свети Иван броди из Рила

Рила Планина

Виделите Чудотвореца наяве го описват като нисък белобрад старец с дървена патерица

Молитвената скaла на свети Иван Рилски ще отвори каменното си сърце за проблемите и желанията на българите. Това ще стане след три дни нa 19 октомври, когато отбелязваме празника на закрилника на българския народ. Според едно поверие мястото, където Чудотворецът се е молил на Господ, и днес чува просбите на хората и ги предава за изпълнение към ангелите. “Неземната машина за сбъдване” се намира на половин час пеша над Рилския манастир. Маршрутът е живописен, минава сред вековна дъбова гора по козя пътека, под която се чува шумът на реката. Така се стига до пещерата, където отшелникът е прекарал през X век на пост и молитва последните години от живота си. Пред нея преди векове е построена черквата “Успение на св. Иван Рилски”.

Покрай стената й се влиза в хралупата, по-известна като провиралката. Единият й вход е широк, но този, който излиза над скалите, изглежда тесен. “Който успее да излезе отгоре и камъните не го затиснат, значи не е толкоз грешен”, разясни възрастна жена, на име баба Рилка.

Местната разказа, че досега не е чула някой да остане затиснат. Един благодетел на манастира преди години си закачил скъпата риза на две места в иначе облата дупка. Разкъсал я цялата, ама пак успял да изпълзи на горната земя, споделя мълвата пенсионерката от тукашните села. Тя често идвала тук да точи вода от лековития извор, защото помагал на зрението й. Живата вода се намира на 50 метра по-нагоре по склона.

Изворът на светеца

Зора Барутчийска от град Кюстендил свидетелствала преди време, че като дете майка й я довела, тъй като страдала от червен вятър. Хората около извора предупредили родителката да не мие детето, че ще стане по-зле. “Майка ми не ги послушала. Потопила лицето ми под водата и докато слезем до манастира, съм се изчистила чудодейно”, твърдяла кюстендилката.

До извора се намира метална икона, около която младо и старо пъха в дупките между камъните писъмца с написани желания. Светецът откликвал на всеки според заслугите му. Пишман гастарбайтер от село Бараково няколко пъти ходел до Испания, но все не си намирал работа. Преди да поеме към Пиренеите за трети път, дошъл тук и написал на лист хартия своята житейска цел. Щом стъпил на автогарата в Мадрид, случайно срещнал приятел от ученическите си години, който му намерил работа в една автомивка. Студенти от столичния УНСС пък се похвалиха, че св. Иван им помагал, особено преди изпити, безотказно. Почти винаги им се падали въпроси от онази част на материала, която знаели най-добре.

izvorytВ края на пътеката се стига до Олтара на отшелника. Той се издига високо в Рила планина над човешките слабости и суета. Според легендите до тази скала праведникът е вършил своите чудеса. Болни и сакати изправял на крака само с една молитва към Твореца. Огромният камък и днес крие неземната сила да сбъдва съкровени молби и да помага, коментират по-възрастните хора. Пчелар от близкото село Стоб дошъл, след като пчелите от кошерите му избягали до една.

Тюхкал се човекът, запалил една свещ в манастира и после тръгнал нагоре към планинския дом на светеца. Селянинът изплакал проблема на скалния олтар и се върнал вечерта в селото. На другата сутрин необяснимо пчелите се прибрали.

Гони турски разбойници

Много са случаите, в които, дали чрез мощите си или след молба пред иконата му, Чудотворецът продължава да бди над бедния си, болен и угнетен народ. Духовникът Севастиян, починал през 1833 г., е описал следния случай. Турски разбойници от Одринско дошли вечерта в Рилския манастир. Пъкленият им план бил на хапнат в магерницата на корем, а на сутринта да плячкосат царските злата, които иманяри и днес още търсят към язовир “Калин”.

Легнали да спят, а на главатаря му се присънил нисък белобрад старец. Башибозукът много скоро разбрал, че всъщност действието се развива наяве, защото привидението взело да го налага здраво с дървената си патерица скиптър. Светецът посинил разбойника и му заръчал, за да не става още по-лошо, да напусне на сутринта това свято място. Побеснял от яд и срам, главатарят строил на заранта цялата си кохорта и взел да ги гълчи как един кешиш (монах – по турски) се е промъкнал през нощта и го изненадал, докато спи.

Започнали да обикалят манастира и да търсят нападателя. Строили монасите, но разигралото се крими разпознаване не дало никакъв резултат. Накрая влезли в църквата. Случайно турчинът видял в една икона Светията и се обърнал към игумена с думите: “Те този кешиш ме би”. Като разбрал, че човекът на иконата се споминал преди има-няма 900 години, ордата се уплашила от провидението и си плюла на петите.

Летец вика духа му

Прелюбопитен факт е, че същото описание на светеца дава и един наш летец. В началото на миналия век манастирът е посетен от група български авиатори със семействата си. Те донесли едно витло от разрушен самолет по време на войната, което оставили в музея. Част от групата имала интереси в областта на спиритизма, т.е. общуване с духовете на умрели хора.

Към 11 часа вечерта спиритистите се събрали в една от килиите, където се настанали да нощуват. На поручик му хрумнала идеята да провери легендата за свети Иван Рилски, като повика духа му и лично го попита за някои неща от историята на България и какво вижда за бъдещето на татковината. Сеансът обаче не дал резултат. Малко преди полунощ човекът си легнал с лице към прозорците. По едно време се събудил от някаква страшна тежест в областта на кръста. Според признанието на самия летец, щом отворил очи, и що да види, един нисък старец, който сякаш тежал цял тон, седял върху краката му. Той после станал и се скрил зад пердето на прозореца. Военният се уплашил, искал да извика, но нямал глас. Напрегнал всичките си сили и изревал от болка. Приятелите му дошли. Те видели, че прозорците са много високо и само със стълба човек би ги достигнал. До часове военният, който си позволил да вика духа на Ивана за щяло и нещяло, загубил чувствителност от кръста надолу, а говорът му изчезнал като след инсулт. Разтревожена, неговата съпруга разказала на монасите за случилото се. След утринната молитва го внесли в църквата и го поставили до мощите на светеца. По време на молебена прегрешилият поручик извикал “оле-ле” и сам станал, а говорът му се възвърнал.

Тази история е описана от йеромонах Онуфрий. Същият свидетелства и за друго знамение, което научил от офицери, участници в Балканската война (1912-1913 г.).

Българското войнство превзело Одрин и тъкмо настъпвало победоносно към Чаталджа. Щом видели, че българските лъвове са неудържими, турците хвърлили в битката арабски наемници. Тук за миг родните щикове се стъписали. В този момент най-отпред пред всички се явил сякаш от нищото белобрад старец с дървена патерица. По свидетелствата на участници в боевете това сякаш ги окрилило и те спечелили тази битка.

Помага на обсебени

Свети Иван Рилски се споменава и покрай едно момиче, обсебено от демон. След като развалили годеж, за да се омъжи за друг, с девойката от близките села се случили необясними явления. Започнала да драска и пищи. От устата й излизала пяна и сквернословия. Родителите се чудили какво да правят и тръгнали към Рилския манастир да дирят спасение. Според храмовите хроникьори семейството било настанено в монашеска килия номер 104. Сиромонах Павел влязъл и започнал да ръси със светена вода. Тогава положението на девойката станало още по-лошо. “Защо ме пръска този с огън”, изревал демонът чрез устата на клетницата. Майката се притеснила и започнала да кърши пръсти, извинявайки се на отеца. Момичето обаче настоявало, че майката не вижда как това не било вода, а огън. Обсебената пренощувала в светата обител, а на сутринта смирено поискала да си ходи. Родителите й притеснени, че пак бълнува, се опитали да я вразумят да останат една седмица. Вече били купили хляб и провизии. Момичето обаче обяснило съвсем спокойно, че през нощта й се явил нисък старец, който й казал следните думи: “Ти няма да си болна вече, ще оздравееш!”.

Детенце проходи

Лявата ръка от мощите му, която днес се показва в основания от него манастир, лекува рак, менингит, перитонит, дори детски паралич, дарява с реч неми, със зрение слепи. Дете, останало сираче, от Силистра било на грижите на дядо си. Той го довел, защото не можело да ходи. Поставили го пред мощите на светеца и след час момченцето започва да пристъпва, залитайки, но все пак ходейки само.

Свещеникът на село Мърчаево до столицата отец Илия Илиев сподели, че на младини бил спортист и се контузил тежко. Нищо не му помогнало, ходел с патерици, ръцете му били подути от инжекциите с нивалин. Отишъл в Рилския манастир, дал обет, че ако оздравее, ще стане свещеник. Чудото се случило и бившият спортист ще-не ще трябвало да изпълни обета си. В момента той служи в църква, която се намира точно на пътя, по който са минали мощите на св. Иван. Това става през 1456 г. при връщането им от Велико Търново в Рилския манастир. Перничани пък са убедени, че именно нетленната благодат на Чудотвореца е спасила града им от жертви в разрушителното земетресение. Частицата от мощите през 2009 г. е пренесена от Рилската обител в централния пернишки храм.

“Св. Иван Рилски повече от 1000 години бди над България”, заключи тогава Знеполският епископ Йоан по време на молебена за утихване на земята.

Любомир Старидолски